Срещата беше провал.
За това отговорност носим всички ние.
Ако трябва да направя една ретроспекция, мога да кажа, че срещата протече в абсолютно същия формат, в който протичаха повечето от предишните срещи по темата - доста повече от три, впрочем. Колко хора изобщо помнят, че първата среща по проблемите в Студентски град с официално участие се проведе още 2006 година? В същата тази Аула на СУ? Тогава проблемите бяха пак същите - транспорт, презастрояване, мръсотия, тротоари... пак същите проблеми, които и до днес нямат решение и снощи за пореден път не беше поет никакъв ангажимент по въпроса. Всеки от различните власти се оправдаваше със... съседа си. А събрани заедно, не се решиха да обещаят да намерят адекватното решение на всички неуредици. Че това не се постави като въпрос - отново сме отговорни всички. Вместо това хората, които се изказваха, говореха като политици - говорят много, а казват малко, и винаги са далеч от пътищата за решаването на проблема. И докато минат 6-те месеца, след които евентуално ще има нова среща, нищо положително няма да е факт.

И така, снощната сбирка не се различаваше по нищо от останалите. От едната страна валяха проблеми, а от другата - безсилие да се решат... и тъпчем все на едно и също място. Реално единственото, което до момента имаме като пряк резултат, е залагането на тези спорни "мини кампуси", които на всеки с малко повече познания е ясно, че ще бъдат до голяма степен обезсмислени, единствената полза ще бъде че все пак ще се съхрани някакво свободно пространство. Но предвид влиянието на агломерационния ефект, изразяващо се в крещящ недостиг на инфраструктура, реално всякакво по-нататъшно строителство в Студентски град е недопустимо. И аз се надявам всички да го разберат колкото се може по-скоро.

Тези неща вероятно щях да ги кажа снощи, за да протече дискусията малко по-различно от обикновено.... Не се реших да действам пряко усилията на организаторите да въведат някакъв ред в срещата. А може би трябваше, за да разбия този театър на парчета, които веднъж завинаги да променят стила на срещите. Може би трябваше, за да кажа и друго - че е недопустимо да обсъждаме нещо, което го няма на екраните, а именно ОУП на София и Подробния устройствен план на Студентски град, които много хора всъщност не са виждали в актуалните им варианти. Това автоматично означава, че половината зала се превръща в пасивни зрители, които нямат представа за какво иде реч.

А хората, които пълнят дискотеките всяка вечер, които си изхвърлят боклука където им падне, които паркират на забранени места и задръстват квартала, отново ги нямаше. Или пък бяха там, но като пасивни наблюдатели, които са отишли просто ей така да видят филма и да послушат политически речи.

Отговорността е на всички, т.е. ничия. За момента. Но не е ли време всеки от нас да поеме своята част от отговорността и да свърши това, което може, за да имаме най-накрая някакъв положителен резултат? Не е ли време да се събудим и да осъзнаем, че не е ефективно да чакаме други хора да решават нашите проблеми? Примерът с градинката е лъч надежда, който запалиха трима души от бл.52, а техните усилия бяха щедро възнаградени. Но този случай ще остане ли единствен, или ще бъде пример за следване? Част от тези хора снощи бяха там. Някои искаха думата, но не я получиха. Други седяха и се чудиха как може за пореден път да се разиграва същият цирк...

Нека всеки, който не желае Студентски град да остане същата кочина, допринесе със своите способности за промяната. Навремето стана един студент, "от който нищо не зависи". Не е вярно. От всеки от нас зависи. Много.