11 март се отбелязва като професионален празник на артилерията и ракетните войски на Българската армия от 1992 година. На този ден по време на Балканската война през 1913 година, след петмесечна обсада, Втора Българска армия под командването на генерал-лейтенант Никола Иванов, започва щурм за овладяване на смятаната за непревземаема Одринска крепост.

 За две денонощия българската армия успява да разкъса огражденията, да пробие фронтовата линия при Айвазбаба и Айджиоглу и да превземе крепостта. Одрин е укрепен от Османската империя под ръководството на германски инженери в навечерието на войната, като отбранителната линия включва три укрепени позиции. Първата е на 9-11 км. от града, а втората и третата са на 1-3 км от града. Позициите имат 24 каменни форта, стационирани голямокалибрени батареи, окопи, ходове за съобщения, телени мрежи, вълчи ями и фугаси. Гарнизонът й е в състав от 65 000 турски бойци и офицери, 524 оръдия и 20 тежки картечници. Срещу тях българското командване противопоставя 120 000 блгарски и 40 000 сръбски войници и офицери. Българите имат 1300 оръдия. Планът предвижда настъплението да започне нощем с удар между фортовете (Айвазбаба - Айджиолу) в източния сектор на турската отбрана, а демонстративни удари да бъдат нанесени и в други участъци.

Щурмът продължава до 13 март 1913 г. и завършва с превземане на крепостта и комендантът й Шюкрю паша се предава заедно с всички офицери и целия гарнизон от 60 000 души. Пленени са 14 турски генерали, 2000 офицери, 50 000 войници, 413 оръдия, 46 картечници. Българите губят в атаката по-малко от 2000 бойци.

* * *

На 11 март Българската православна църква отбелязва раждането на Свети Софроний Врачански (1739 - 1813).

Софроний Врачански е роден през 1739 г. в Котел в семейството на заможен търговец на добитък. Учи в килийно училище в родния си град по славянски и гръцки черковни книги. През 1762 е ръкоположен за духовник. Работи като учител и книжовник в Котел. Съдбовна се оказва срещата му със Св. Паисий Хилендарски през 1765 г. в Котел. Отец Паисий му показва „История славянобългарская“, от която той прав първия препис, известен като Софрониев препис. Св. Софроний Врачански е пътувал до Света гора през 1770-1775.
През 1792 г. напуска Котел. Служи в енорията в Карнобат. Отива в с. Арбанаси в манастир през 1794, а на 17 септември същата година е ръкоположен за епископ във Враца под името Софроний. Там развива обществена дейност и по някои сведения става инициатор за изпращане на политическа делегация в Москва от името на врачанските граждани. Поддържа връзки с гръцките фанариотски среди. Посещава и манастира „Седемте престола“ Стара планина, който е във Врачанска епархия. Все по-трудни стават епископските му задължения. След случилите се размирици във Враца (с участието на войските на видинския паша Осман Пазвантоглу — 1797) напуска града и се скита из Северозападна България. За три години се задържа във Видин — този период е важен за изясняване на целите му като писател.
През 1803 г. заминава за Букурещ отново по народополезни дела. Там служи като висше духовно лице. От епископската длъжност е освободен по негово настояване, но продължава да се подписва като Софроний Врачански.
От 1806 г. до 1812 г. е един от най-видните представители на българския народ в отношенията с руското командване след Руско-турската война. През последните си години се оттегля в манастир край Букурещ. Неизвестна е датата на смъртта му (датира се по последния подписан документ от 2 август 1813 г.). Същата година Димитър Попски пише за него ода.

източник: Wikipedia