Освен че тази година днес се пада Разпети петък, на днешната дата през 1805 година в Одензе, Дания се е родил разказвачът на приказки, който всички познаваме от детските си книжки - Ханс Кристиан Андерсен.

За Андерсен е писано много, а през 2001 излиза и биографичният филм „Ханс Кристиан Андерсен — Животът ми като приказка“. Затова вместо да говоря за него, нека той да говори чрез приказките си в деня на детската книга :)

"Изведнъж патенцето почувствува как крилете му се разперват, как зашумяват по-силно от преди и го понасят бързо напред. Преди да се опомни, то се намери в една голяма градина, гдето ябълковите дървета бяха вече покрити с цвят, а бъзовината ухаеше и свеждаше зелените си клони над лъкатушещите канали. Тук беше много хубаво, миришеше на пролет. И ето, из гъсталака на дърветата се показаха три великолепни бели лебеда. Те шмяха с криле и плуваха гиздаво по водата. Патенцето познаваше тия чудни птици. Обхвана го някакво странно, тъжно чувство. «Аз ще отлетя при тях, при тия прекрасни птици. Те ще ме убият за туй, че съм толкова грозно, а пък се осмелявам да се приближа до тях. Но нека тъй да бъде! По-добре да бъда убит от тях, отколкото да понасям щипането на патиците, боя на кокошките и да търпя всякакви лишения през зимата.» И патенцето полетя, спусна се във водата и заплува срещу великолепните лебеди. Те го забелязаха, размахаха криле и тръгнаха право към него.
– Убийте ме! – прошепна патенцето и като наведе глава към водата, зачака смъртта.Ала какво видя то в прозрачната вода? Своето собствено отражение, но не някаква тъмносива птица, безобразна и неподвижна, а бял, строен лебед.

Не е нещастие да се родиш сред патици, стига само да се излюпиш от лебедово яйце." Грозното патенце

"Една хубава лакирана черупка от орех стана люлка на Палечка; сини листца от теменужка бяха нейната постеля, а един розов лист бе нейната завивка. В тая люлка тя спеше нощем, а денем играеше на масата, дето жената бе оставила чиния с вода. Чинията беше заобиколена с венец от цветя, чиито стъбълца се къпеха във водата, по която плуваше един голям лист от лале. Палечка можеше да седи на него и да плува от единия до другия край на чинията. За гребла й служеха два бели конски косъма. Всичко туй беше така хубаво! Палечка умееше също тъй да пее, и такъв нежен и приятен глас никой никога не беше слушал." Палечка

"Оловният войник се окъпа в светлина, стана му ужасно топло - от огъня ли или от любовта и той сам не знаеше. Боята му се смъкна съвсем, той цял побеля - от пътуване или от скръб - кой знае? Той гледаше балерината, а тя - него; той чувствуваше, че се разтапя, но продължаваше да стои храбро с пушка на рамо. Изведнъж вратата на стаята се разтвори, вятърът грабна балерината и тя отлетя като силфида / въздушен дух / право в печката при оловния войник, светна за миг и изчезна! А оловният войник се стопи и стана на тпчица. На другия ден прислужницата намери в пепелта на печката едно малко оловно сърчице. От балерината пък бе останала само звездата, но и тя беше почерняла като въглен." Храбрият оловен войник