// dimo

Начало / Новини / „Алма Матер" стартира уеббазирана платформа за обмен на медийни съдържания / Светлана Божилова: Гласът на младите е на екрана, но гласът им в медиите го няма

Новини

Светлана Божилова: Гласът на младите е на екрана, но гласът им в медиите го няма

Светлана Божилова: Гласът на младите е на екрана, но гласът им в медиите го няма

http://www.cross-bg.net/index.php?option=com_content&view=article&id=1131660

Гласът на младите е на екрана, но гласът им в медиите го няма, т.е. те реализират програми, но не се вижда техният живот и не се чуват техните проблеми. Така директорът на телевизия "Алма Матер" Светлана Божилова описа участието на младите хора в продукциите в България.
Интервю на Юлия Тороманова, Информационна агенция КРОСС
 

Каква е целта на тази европейска студентска телевизионна мрежа?
Истината е, че националната телевизия "Алма Матер" е уникална и единствена в Европейския съюз. Съществуват университетски студентски телевизии, но те излъчват програми в кампуса или в самия университет, както е случаят с Париж и Лил. Има и други в Йорк, Глазгоу, Хамбург, където излъчват на регионална честота студентските си телевизии. В Европа има над 17 такива студентски университетски телевизии. Истината е, че ние единствени имаме лиценз за излъчване в национален обхват по кабел и сателит и това е една бъдеща неслучила се мечтана програма за култура, образование и младежки политики. И тъй като България е единствената страна в ЕС, която няма младежки канал и канал за култура и изкуство, ние решихме, като сме уникални и първи в идеите, но най-трудн ги реализираме поради липса на финансов и технически ресурс, да опитаме да създадем този мултикултурен обмен и създаването на такава студентска мрежа. По програма „Младежта в действие", която е програма на ЕС, ни подкрепиха. Нещо, което не се случва в България, знаете, че меценати за младежка програма „Култура и образование" няма. Има за реалити, спортни, какви ли не други предавания. Аз се шегувам - гласът на младите е на екрана, но гласът им в медиите го няма, т.е. те реализират програми, но не се вижда техният живот и не се чуват техните проблеми. И на практика започна тази идея за европейска студентска телевизионна мрежа. Най-напред ще я направим онлайн. Ще обменяме медийни съдържания, предавания, всеки ще ги качва на своя сайт, университет или студентска телевизия, а голямата ни мечта е да качим 24-часова студентска програма микс - интегрална. Всяка университетска или студентска телевизия да качва по 2 часа своя програма, да се излъчва на матерен език и друг основен език в европейската общност. Така младите хора в Европа да могат да общуват не само на терен, но ще могат и да гледат предавания, в които се оглежда младежкият живот, проблемите на културата, образованието и професионалната реализация. Тук в България всички казаха, че сме луди. Истината е, че то започна да се случва с помощта на ЕС, който финансира този проект.
Телевизия "Алма Матер" излъчва в момента в ефира на БНТ, нищо , че имаме лиценз, нямаме ресурса да излъчваме самостоятелно и затова решихме първата стъпка да са тези мултикултурни предавания, които излъчваме в ефира на БНТ- "Ателие"- студентска работилница за изкуства. Бяха излъчени експериментално няколо броя и ще започне от септември всяка седмица. Ще започне и „Ку-ку: Презареждане", което вече се излъчва в ефира на БНТ всяка седмица. Какво можехме да предложим на студентите от Франция? Да работим заедно по наш формат. По нещо, което нашите студенти са направили. Може би е нескромно, но искам да кажа, че миналата година излъчихме по три експериментални предавания от „Ателие" и „Ку-ку: Презареждане", преди да тръгнем всяка седмица и тези шест излъчени предавания, освен че се радваха на висок интерес от младежката аудитория, получиха номинации на междунардния телевизионен фестивал. "Златната ракла" в различни категории. „Ку-ку: Презареждане" получи първа награда на медийния фестивал „Осмата муза" през миналата година още за второто издание. Тези програми бяха включени в каталога на европейската програма "Медия" на телевизионния пазар миналата година в Кан, т.е. ние получихме повече признание навън, отколкото тук. Истината е, че 20 години в България не е имало младежки студентски предавания. „Ку-ку", което е емблема и символ, единственото студентско предаване, но то си отиде. Но хуморът на младите хора, тхната гледна точка е много различна от 40-годишните и поколението, което аз добре познавам. Хуморът им е абсурдистки, мислят по различен начин, имат различна чувствителност, по различен начин гледат на ставащото около тях и сякаш това не импонира, защото са различни много за онези шефове на медии, които са свикнали със стандартите, традициите или репродуцирането на тези утвърдени формати. Виждате, че в прайм тайма няма българско младежко предаване, но вървят реалити шоута. Това е въпрос на битка и програмиране. Дори в момента с предаването за ГМО, което беш „Мутанти" , гръмна първият скандал с БНТ, защото големият проблем е, че една част от екипа симпатизират на Зелените и се бореха за каузата „да няма ГМО в България". Те отстояваха тези идеи, бяха в парламента и направиха едно изключително абсурдно предаване „Ку-ку: Презареждане", че ако така продължава светът ще стане като една голяма световна корпорация, която ще продава ГМО, биологичните продукти след 40 години ще бъдат изчезващи, а младите жени ще раждат риби. Това шокира ефира на БНТ, те го излъчиха, но имахме големи проблеми и междувпрочем екологични организации поискаха отговор от БНТ защо се налага някакъв вид цензура върху това, което младите чувстват и искат да кажат, дори да не е най-съвършеното, това е техният хумор, тяхната позиция и тяхното разбиране. Така че започваме по пътя на старото „Ку-ку" и ние да бъдем различни, да разбиваме стереотипи и да създаваме много недоволни. Надявам се, че младите колеги от други медии ще помогнат за популяризирането на тези студентски проекти, защото в момента ние вървим в 23 часа в понеделник след лайв предаванията на реалити шоутата. Вие разбирате при това програмиране колко е трудно да стигнем до своята аудитория, която все още не ни познава.
Казахте, че „Ку-ку: Презареждане" ще върви по пътя на старото „Ку-ку". Не се ли страхувате, че може да ви сполети същата съдба?
Ние сме на ръба. Когато постъпих в университета като докторант, дори още не асистент - 90-та година, започна първото „Ку-ку". Част от първите ми студенти бяха от екипа на „Ку-ку". Преживяла съм много битки и като член на регулатора в България, и като европейски медие експерт, така че тези предизвикателства дори ме зареждат с енергия. А най-красивото е, че виждам надежда, радост и удовлетворение в очите на своите студенти. Това за мен е най-голямото щастие.
Разбрахме, че „Ателие" ще се излъчва само онлайн. Има ли бъдещи планове да се излъчва и то в телевизионен ефир?
Това е поредният малък скандал, защото "Ателие" беше много сериозно оценен от АRTE .Те искат да го излъчват. Това е европейският канал за култура и изкуство. "Ателие" получ номинации и на фестивала „Осмата муза", когато излъчихме експериментално миналата година, и на „Златната ракла", но БНТ не пожела и не намери време да включи това предаване, което показва студентите в областта на културата и изкуството. Затова пък има време за друг тип предавания. Въпрос на политика на медията. Аз съм изключително оскърбена за това, че един хубав проект като „Ателие" трябва да бъде във фризера една година, за да намери БНТ 30 минути за доказано предаване и в европейския, и в българския ефир.
Ако олучите финансиране, бихте ли направили ефир на "Алма Mатер"?
Знаете, че е криза, университетът е в криза. Ние правим тези предавания със съдействието на "Томпсън Ройтерс". Надявам се, че ще намерим спонсори в България, да намерим меценати, които наистина ще инвестират в култура, образование и в младите хора, защото ме боли, когато виждам, че най-талантливите и можещи хора започват да правят нещо друго, тъй като не намират необходимата реализация в медиите или заминават в чужбина. Тази държава, ако мисли за младите, ако наистина имаме обществени медии, те трябва да намерят поне час и половина седмично за тези предавания. Но не да ги правят 40-50 годишни, а дадат шанс на младите хора да ги правят, защото ние можем да помагаме професионално, но това трябва да е изцяло младежки продукт с всичките проблеми и недостатъци. И не да казват: „Щом една дама ражда риба, това е обида за жените", а да ги оставят. За тях е обида, но за тези, които се борят срещу ГМО и стояха в продължение на 5 седмици на площада, не е обида. Да бъдат така добри да дадат шанс на младите, както в началото на преода. Да бъдат такива, каквито са, без да им поставят стандарти и да им обясняват кое е добро и зло. Защото нашето поколение показа какво се случи в последните 20 години и ние трябва да дадем шанс на младите и да не ги спъваме. А това всеки ден се случва в българския национален ефир и не само там, но и във всички области на работа на млади хора в България.
Искам да ви върна отново на проекта. Разбрах, че ще разширявате проекта и във Великобритания и Германия?
Така е. Ще кандидаттваме.Трябва да приключим този етап в края на тази година и вече подготвяме следващ етап в зависимост от партньорите ни и тяхната готовност, защото става дума за много тежка организация. Това може да се случи в съответната страна. Може да не бъде Великобритания, ако не е готова. Може да бъде Германия, Италия, може да се окаже и Румъния, защото ние живеем на Балканите и нищо не знаем един за друг. Така че всичко е въпрос на партньори. От друга страна винаги трябва да имаме български партньор, както е сега в лицето на НБУ, и два университета или студентски телевизии в съответната страна. Това е условието на програмата „Младежта в действие".




Коментари