4 април
източник: Boby Dimitrov
Христос Воскресе!
Днес е Великден!
Може би религиозната символика на този празник се е отмила с времето за много хора, но пък е красива традиция и хубав повод семейството да се събере. И колкото и да се твърди, че българите са повече атеисти, отколкото вярващи, почти във всеки дом има боядисани яйца и козунак. И все пак, ето малко история за яйцата, козунаците, зайците... :)
Не е известно кога за пръв път са започнали да се боядисват яйца. Има исторически и археологически данни, че яйцата са се багрили и дарявали още в древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция. Ритуалите, свързани с тях, символизирали раждането на живота.
Евреите са имали обичай, когато отиват на гости при някого, да даряват някакъв дар на домакина. Ако гостът е бил много беден, то той подарявал яйце. Според християнските предания, когато Мария Магдалена отишла в Рим да се срещне с римския император, следвайки този обичай, тя му подарила яйце, което било обагрено в червено, символ на кръвта на Христос. Оттогава навлязъл обичаят християните да си подаряват боядисани в червено яйца на Великден. Постепенно започнали да се използват и други цветове.
източник: RichardBH
В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата,а после на всички останали от семейството. След този ритуал боядисването се поема от младите жени в къщата.
До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, със смрадлика — оранжева, зелено — с коприва, жълто — с орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.
Винаги, когато са се боядисвали яйца, се приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането (пиливан), ще е най-здрав през годината.
източник: joana hard
Обредните хлябове са неотменна част от традициите на Великден. Обикновено се правят в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се слага червено яйце. В България по традиция се замесват в четвъртъка преди Великден, в Гърция — в петък и др. Една от тези пити се прави сладка и това е великденският козунак. За първи път козунак се приготвя през 17 век във Франция. В Италия също имат вид козунак по същия повод — той може да изтрае цели 6 месеца.
източник: emilywjones
Още през 18 век пък започва производството на шоколадови яйца. Дървените са известни отдавна, а през 60–те години на 20 век вече се продават и пластмасови. Изключителени със своята красота и блясък са декоративните яйца на Петер Карл Фаберже, изработени от скъпоценни камъни и благородни метали.
източник: Stitch
Великденски заек - този символ също е отпреди разпространението на християнската религия. Заекът традиционно се свързва с плодородието и изобилието, а в древните ритуали и вярвания — и с луната и нейните цикли. Съществува легенда, според която великденският заек някога бил голяма красива птица, принадлежаща на една богиня. Веднъж тя я превърнала в див заек и, тъй като той все още е птица по душа, продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.
източник: Wikipedia
